|
Литературни произведения
|
|
Written by Радостина Колева
|
|
Sunday, 10 May 2009 15:57 |
|
 Вчера с дванадесетгодишния ми син Асен случайно се озовахме в отдалечена част на града. Изведнъж той настойчиво ме задърпа за ръката. Погледнах в тази посока и видях хора, които се тълпяха край едно дърво, растящо зад желязна ограда. Имаше табела: „Пипането строго забранено! Глоба 100 евро.” Хората му се възхищаваха, някои се снимаха. Аз го гледах прехласната, почти бях забравила как изглежда, защото то бе единственото в града.
- Мамо, - попита синът ми, - какво е това?
- Дърво – отвърнах аз.
- Дървета…Чел съм за тях в книгите. За какво служат?
Знаех как да отговоря на този въпрос.
- Те пречистват въздуха. Поглъщат въглероден двуокис и отделят кислород.
- Но нали имаме филтри за пречистване на въздуха? – отбеляза Асен.
- Не намираш ли, че е красиво? – запитах.
- Красиво? Не смятам. Не е симетрично. А и този странен цвят…Не е бял, не е сив, не е черен…
- Зелен – подсказах му аз.
- Не ми харесва. А и дори да предположим, че е красиво, за какво служи красотата? По-добре да го махнат и да построят на негово място някоя функционална сграда – хладно отбеляза той.
Аз го гледах шокирана. Явно бях родила някакво бездушно чудовище. Нима такова е новото поколение? Какво ли бъдеще ни готви то? Но тогава се сетих, че не те, а ние бяхме изкоренили дърветата и бяхме ги заменили с филтри за пречистване на въздуха, ние бяхме построили еднаквите бели сгради. Изглежда бяхме създали един стерилен свят със стерилни сгради, стерилен въздух и хора без чувства.
В този миг се разнесе птича песен. Вгледах се и видях, че птички бяха свили гнездо на дървото. Посочих ги на сина си.
- Виж, тези птички са си построили дом на дървото.
- Песента им ми харесва – каза момчето. – Сега разбирам за какво служат дърветата. Като порасна, ще се погрижа да има много. И още птички ще дойдат…
|
Comments