|
Един ден младият Буда вглъбено наблюдавал полета на седем лебеда над брега на реката. Изведнъж едната от птиците паднала, прободена от стрелата на коварния Девадатта (братовчед и завистлив враг на Шакямуни Буда). Обзет от състрадание, Гаутама * коленичил, внимателно освободил проклетия зъбец от нежната плът на лебеда, промил раната и я превързал с парче от дрехата си. След малко се появил Деведатта, който търсел плячката си. Той казал, че раненият лебед му принадлежи, но Буда отказал да му го даде.
Тогава Деведатта го завел на съд пред старейшините. Там Буда успял да докаже, че раненото животно не става собственост на ловеца, а на онзи, който се грижи приятелски за него. Пак там Буда формирал и своя принцип на собствеността: "Живото същество принадлежи на онзи, който го обича." Тази мисъл вече била изречена от цар Викрамадитя в спора му с Ветала: съживената принцеса трябвало да се омъжи за онзи, който през цялото време бил до нея. То е абсолютно същото, както и принципът на цар Соломон от Книга на притчите, I, 3:27.
* Гаутама - едно от имената на Буда
Из "Индийска митология", Джан Напърт, издателство Абагар Холдинг
Допълнителна информация:
Милостта към животните в духовните учения
|
Коментари